Бюрократите, уютно обитаващи топлите си местенца и искащи все нови, по-големи средства за да оправдаят своето същестуване са на път да доведат света до абсурд. Искат да подчинят света на формалното, игнорирайки съдържателното. И превръщайки човек в някакъв баркод, набор от цифри, Булстат, ЕГН или каквато и да е подобна дивотия. Слушах тази сутрин Магърдич по btv за новата измишльотина на бюрократите от Брюксел. Да забранят използването на животни в цирковете. Аз също обичам животните. И се грижа за цяла сюрия от тях. Но този случай неволно ми напомни за един друг. Преди години правих книга на една френска професорка по право. Темата бе за достойнството на личността, погледната през гледната точка на съдебната система. И там имаше един случай в Испания, за едни джуджета, които играят в някакъв цирк. Изстрелват ги от  оръдие и те падат в една мрежа. Всички сте го виждали този номер. Съдът обаче постановява, че това уронва достойнството им и забранява номера. Джуджетата обаче казват: "Не, не, ние нямаме нищо напротив да правим този номер. Едно, че работим, имаме доходи, второ, че се чустваме полезни, доставяме радост и трето, че се социализираме, общуваме с хора, уважават ни, вместо да се самосъжаляваме в къши или някой приют" Съдът обаче е безкомпормисен: "Вие не ги разбирате тези работи. Вие имате достойнство. Така че, няма повече да ви унижават".  Нищо, че джуджетата искат да ги "унижават" по този начин. Случаят е показателен. Показателна е и другата новина, която скоро чух. За хуманното отношение към прасетата във фермите. На всяко трябвало да се пада по 35 кв. м. площ. Да бъдат обгрижвани и пр. и пр. Лицемерието наистина няма граници. Колко хора се радват на по 35 кв.м. жилищна площ за всеки? Колко хора имат свястно препитание, достойна работа, радват се на уважение от обществото? Къде са бюрократите да мислят и решат тези проблеми или за тях е по-важно да се занимават с несъществените такива и само да отчитат някаква, безмислена дейност. Както една наша еврокомисарка, която бе много активна за някакви си ... запалки! Но не направи нищо, дори нещо дребничко, мъничко да освободи хората от терора на всякакви монополи, парнаджии, бензинаджии и търговци налетели като ято върху българските граждани.
Пиша ги тези неща защото лицемерието е страшно нещо. И бюрократите са страшно нещо. Ето и последните дни може много ясно да ги видите. Раздават си десетки хиляди лева бонуси, обществени пари. И запенени крещят по телевизорите, че ги били заслужавали, че били много кадърни... На фона на кое? На всеобщата бедност и липса на перспектива потопила страната? Но без капчица свян и срам са накичили в кабинетите си образа на Апостола. За да го оцапат и принизят. И НЕГО. И най-лицемерно се възторгват от записките в Тефтерчето му  - "той тук загубил една жълтичка ... и го записал..." Изхарчил един петак ... и го отчел"....
Надали може да се надяваме на нещо добро, ако не се освободим, колкото се може по-бързо от тази мръсотия и плява. Ама, те били едни от нас! Като нас!
Съжалявам, аз не съм един то тях!